Това съм аз. Накърмен с белоцветни вишни. Пея. Скучен съм. 
Пльоснал съм се върху поезията.
Забравил съм се върхупоезията.
Тялото ми се е протъркало в магданоза,
в люляците, в месечините.
Няма да се случи нищо повече.
Това съм аз – старче със сълзи като футболни топки. Аутист в аутиста. 
Съм. Напълнил ветровете със стомашния си сок.
И пея.
Само една запетая ме разделя от останалия свят.
Останалият свят е нищо.
Той не ми принадлежи.