Аз исках да издишам всичко с теб - сезони, хора, керемиди, 
да мръкнем сред рахманинов до сутринта и те огласям във 
уханни рими. И бъда утопист на твоята нега, да бъда пръв 
нектар, 
когато си във бездна. И в устните ти да затварям ярост, смях...
И в коленете ти да търся нова есен. И после символист на твоя 
грях. И пак нектар, когато си нефелна. Но помниш ли ме 
днес, кажи ми – 
един елин все по-далеч от тоя свят - без мир, без вери, без 
упои. Защо не го уби тогаз, защо душата му със мигли 
не прободе...

"Канела" (2008)