Между теб и мен има леха
от разбуден синчец.
Земята е кална, отрудена и срамежлива,
сенките са добри, хората – бедни,
дори фронтовата линия избяга от тези места.
Всяко стръкче е подвиг в безкрая на зимата,
обикалям от хълм на хълм песента си.
Тракат клюновете на крана,
с който товарят поредния ферибот,
но оставам тук, татко.