top of page
Албена Петкова
По „На пътя, някъде“ от Георги Рупчев, цианотипия, хартия, 70 х 50
„... какво
са извършили тези хора...“
Силвия Плат
Далече,
в далечните слънчеви мрежи,
далеко.
Блуждае лятото под спуснатите клепки,
димът се вдига и разсейва нерешително,
лицето се променя с всяко вдишване,
издишването е целувка.
Ето, ето го,
тука.
Тя често прескача нататък,
в това място без име,
в тази лятна обител
обикаля невидима,
чий е хълма отвъд
с тия хиляди хищни главици на макове,
кой е оня човек на върха,
какво е очаквал,
в буренака мълчание расне
и расте до премала,
и тя спира се там и стои,
и стои, всенедостояла.
Момичето е тук,
пътуващо занякъде на задната седалка,
ръката е облегната на предната
и с лак събира светлина -
мак
сред полумрака на купето,
размесва се светът,
размесва се
и се поръсва пепел.
Коя е тя,
къде отива тя,
какво е сторила?
Мъжът го няма и вратата е отворена.
bottom of page