16 април – 3 май 2024
Галерия "Стубел"
За пръв път галерия „Стубел“ представя Феникс Върбанов. Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и признава, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури.
Изкуствоведът и уредник в СГХГ Красимир Илиев, куратор на „Пулсации“, пише:
След изложбата с ретроспективен характер Следи по пътя в галерия Райко Алексиев през 2016 г., все по-често виждаме Феникс Върбанов на родната художествена сцена.
Дете от първия смесен брак между българин и китайка, носещ кръвта на художниците Марин Върбанов и Сун Хуай Куей, усмихнал се и проплакал в София, обучаван в Lycèe Pilote de Sèvres и Ecole Nationale Supèriore des Beaux-Arts, Париж, но омагьосан от китайските техники на рисуване, вече почти 40 години той е пленник на туша и хартията.
Смачквана и нежно опъвана хартията поема туша с едва доловим шепот. Докосването на черното и бялото, преминаващо през безкрайните нюанси помежду им. Прегръдка в унеса на разливането или сблъсък по ръба на гънката се редуват в шеметен танц, който завихря погледа и засмуква гледащия, лишавайки го от опорите на логиката и разума, запращайки го във вселената на чувствата.
В последно време в неговите творби властно нахлува цветът, търсещ възмездие за дългогодишното пренебрегване. Особено отмъстително, червеното пирува, изтласквайки бялото, нажежавайки туша до плашеща апокалиптичност. Хартията е подложена на рязане, разпарчетосване и снаждане.
В галерия Стубел Феникс Върбанов показва за пръв път и малки творения, направени с една различна техника – на разливане. Те са резултат от деликатните лъкатушения на стичането, нежни звуци на китайската лютня (пипа, 琵琶), много различни и балансиращи, ускоряващите пулса водопади от страсти на инструмента джън (筝), които трескаво пулсират от голямоформатните цветни картини.
