18 април – 23 май 2024
Галерия „Ракурси“ има удоволствието да покаже изложбата на Атанас Хранов „Наско. Х., летящият охлюв и механизмите“. Изложбата е представена от известния писател, поет и драматург Александър Секулов, който съвместно с Атанас Хранов създава поредица от колекции, чийто главен герой е художника. Двамата творци са автори на пътуваща изложба и на множество артистични проекти. Последните произведения на Атанас Хранов вдъхновяват Александър Секулов да напише:
„Наско Х. отвори очи сред странна мъглявина, из която плуваха най-различни механизми: зъбчати колелца от часовници, чугунени панти от стенни шкафове, сребърен обков от мощехранителници, бронзови чукала от врати, златни нимби около главата на светци в забравени селски църкви, пиринчени закопчалки на подвързани с телешка кожи старинни книги. Видя още манометри на локомотиви, потънали в сладостна ръжда, железопътни стрелки, плуващи като риби срещу течението на времето, части от железни сирени, в които свири единствено вятъра.
В този момент Наско Х. усети и вятъра.
Бавният, меден, стипчив, бароков, ласкав, обичлив, виолетов, но и тъмнозелен, тъмносин, на места лазурен, но и светещо жълт вятър, който носеше различните механизми из прозрачния въздух. И не само ги носеше, а сякаш с невидими пръсти и с божествено търпение на библиотекар, часовникар, изобретател, инженер, алхимик, поет, художник и математик ги сглобяваше наново.
Всичко това силно учуди Наско Х. и той с още по-голям кураж отвори очи в дългия си сън.
Виж ти, сякаш всичко се е разпиляло на съставните си части и някой го сглобява отново, каза си той на ум.
От възклицанието Наско Х. едва не се събуди.
После усети как бавният вятър го повдига над земята и го понася из странната мъглявина. Тялото му се стопи в млечната белота на облаците. Докато се издигаше видя лицето на една жена, което чезнеше, помисли си, че не първата, а последната любов е онази, с която те дарява Господ, видя малко детско краче да мърда с пръсти, сякаш на ум преповтаря пътищата из живота, който му предстои…
Толкова високо стигна Наско Х., че успя да види как всички механизми са се подредили в една съвършена спирала. Стрелките сочеха правилните посоки, часовниците работеха, нимбите светеха, локомотивите изпущаха пара…
Гледай ти!, възкликна Наско Х, всичко е подредено, и то без първоначален план!
После вятърът го повдигна още по-нависоко и оттам той видя мъглявината да пълзи като един летящ и напълно щастлив охлюв.“
Източник: Галерия "Ракурси"