Едни от най-известните, талантливи и провокативни български авангардисти – Нина Ковачева-НИНА и Валентин Стефанов, бяха представени за първи път в Чехия. На 17 април в галерията на Българския културен институт в Прага бе открита изложбата „Лабиринти и злато”. Тя илюстрира индивидуалната страна на творческия тандем, познат по света със своите находчиви и оригинални видео арт инсталации, създадени за фасади на музеи, обществени сгради и други публични пространства. Експозицията бе открита в присъствието на двамата художници, които повече от двадесет години живеят в Париж, от българския посланик Лъчезар Петков и от Галина Тодорова, директор на Българския културен институт. „От доста години представяме в различни музеи и галерии наши съвместни проекти, тоест на тандема Нина и Валентин, познат и като Ninavale. Радваме се, че за нашата първа изява в Чехия и то в галерията на културния ни институт съумяхме да реализираме изложбата „Лабиринти и злато”. В нея изпъква индивидуалният стил на всеки от нас, представя ни в онази светлина, която не може да бъде уловена в общите ни проекти”, сподели при откриването Валентин Стефанов. Сред достойнствата на изложбата е постигнатия ефект на допълване на двамата автори, чийто творби на пръв поглед се различават отчетливо. Може би за това допринася общата тематична нишка, свързана с въпросите за свободата на личността в съвременното обшество, раздирано от сложни взаимоотношения. Експозицията запознава пражката публика с маслената живопис на НИНА, характерна със своята стилистична, техническа, образна и концептуална избистреност. Картините са изпълнени на пръв поглед в три основни цвята – бяло черно и златно, но с безброй нюанси. В новите си творби тя играе главно с детското, ала не с невинността, тъй като редом до усмихнатите детски изображения поставя оръжия и символи, които стоят рекламно десемантизирано. В авангардните рисунки на Валентин Стефанов се крие поклонничеството му към вектора и стената, към прозирната геометрия на фигури без криви и овали. Явният култ на твореца към науката в прагматичната й приложност се допълва както от футуристични внушения, така и от стремежа на зрителя да се „освободи” като намери изход от лабиринта, наречен живот.