И двамата обичат границите, чиито очертания изследват и непрестанно опровергават върху отреденото им творческо пространство. И на двамата им липсва унищожителната иначе амбиция да бъдат във фокуса на нечие внимание, понеже са наясно, че то - вниманието, не бива да бъде самоцел. И двамата обаче слушат внимателно, с други думи нуждаят се от блуждаещите в дим и мълчание паузи. Представяме ви Петър Минчев и Камен Старчев, за които лятото завърши с първото им участие в пленера на Дарик радио "Звук и цвят" през септември край Златни пясъци. Ако прокарате символична връзка между имената им, ще откриете, че и там близостта е непоклатима - Петър и Камен.
Курс към пристанището
Пояснението към една от последните му работи "Мечка" - "Променям курс към пристанището" - е услужлива отправна точка за всеки, решил да опознае Петър Минчев.
Всъщност ако проследите биографията на варненския художник, трудно ще откриете дни, в които той е бил далеч от брега. Роден е през 1979 във Варна, а едва навършил 19 години се установява във Ванкувър, Канада. "Смятах, че съм много интегриран. Но колкото повече време се трупаше там, толкова по-ясно осъзнавах, че не съм интегриран", разказва Петър. След цяло десетилетие в странство, на 30 години той се връща край родния бряг. Във Варна, България идва и неговата съпруга Ребека.
И въпреки че мнозина биха определили творческата му позиция като налудничава и невероятна, днес той е уверен, че все повече възможности се разкриват за млади автори в България. "Тук има контекст, от който да черпя", казва художникът. Признава, че картините му са винаги експеримент, който обаче отказва да аргументира като емоционално или спонтанно желание. В техниката му важен елемент е фотографията, благодарение на която се търси и постига реалистичният изобразителен ефект.
Отместваме поглед към последната му експозиция "В морето", която през октомври представи столичната галерия "Васка Емануилова". Картините тук са вдъхновени от политически карикатури от 19 век; карикатурите изобразяват битки между животни; животните символизират различни държави. "Хареса ми абсолютното разминаване, което знаех, че ще се получи между тях - животните и държавите", признава Петър Минчев. Контекстът се променя спрямо различните семантични системи, а и различните семантични системи се променят спрямо контекста. С тази съпоставка като че ли се допълват - от една страна, но от друга - те се разпадат; всъщност така и не достигат до крайно заключение. Разпада се самата идея за абстракция и реалистична картина. Между неговите думи се усеща и удовлетворението, че експериментът отново е сбъднат.
Но това далеч не е всичко - в експеримента е поканен да участва и наблюдателят чрез елемента, наречен от автора "изтъргване на картината". "Аз рисувам картината, но после или я обърсвам, или я изтъргвам в зависимост от материала, с който работя и от качеството на платното. В този момент на избърсване оставям шанса накрая, отдръпвам директното си влияние върху нея". При една традиционно нарисувана картина художникът има контрол и всяко действие на четката е предумишлено оставена следа, докато с това избърсване авторът губи контрол върху изображението. "Може би някое синьо петно ще се провлачи и ще остави лента върху цялата дължина на платното".
При отдръпването от крайния резултат се ражда елементът на изненадата спрямо традиционните стойности на живописта, добавя по-скоро за себе си авторът. Петър Минчев е наясно, че подвежда поне два вида очаквания, но това не го тревожи, напротив. С различността си е наясно и Камен Старчев.
Електричество за рисуване
Тази година той за първи път участва в пленера на Дарик "Звук и цвят" край морето, но в действителност повод за срещата ни е "електричеството" на есента в София. Разговаряме за експериментите, техниките, акустичните мелодии, самоиронията и промените във времето.
Не, тук няма да представим Камен Старчев единствено като скулптор (син е на скулптура Валентин Старчев), тъй като от пет години насам погледът му потъва и във векторната графика. Влечението към това "ирационално занимание" авторът обяснява съвсем просто: "Тук по-лесно мога да променям радикално нещата, да ги връщам в предишно положение. Процесът позволява за кратко време да се експериментира, което при скулптурата не би могло да се получи заради самия начин на работа".
Понеже креативно не разграничава средствата, които използва, за него е без значение дали ще рисува с туш, с молив, с бои или с компютър. Страстта му към векторната графика се разкрива постепенно в периода, в който работи като графичен дизайнер в различни рекламни агенции. Не е било самоцел, уверява роденият през 1971 Камен Старчев и тук дори поднася изненадващото признание, че не е любител на новите технологии. "Всичките тези технологии, които навлизат в живота ни, ме дразнят. Получава се така, все едно те са много важни, а те изобщо не са важни, те просто са средство", спокойно заявява Камен, усмихва се и добавя: "От друг ъгъл погледнато, може би ми е приятно да си мисля, че ползвам електричество, като рисувам".
Разговорът неизбежно поема в музикална посока, без да се установява на конкретна вълна, просто се търси нюансът. Човек е в различни състояния, когато прави музика и когато рисува, разказва Камен. "Искаше ми се в някакъв момент състоянието да е едно и също - тогава е все едно какво изразно средство използваш. Исках двете да ги докарам до там, че да не се променя състоянието". Такива промени при него е имало много. "Имаше години, в които всички ме познаваха като музикант и въобще не знаеха, че рисувам. След това правех скулптура, сега правя графики, какво ще правя след това - нямам представа".
Творческите му занимания срещат и критици, и доброжелатели, Камен обаче с готовност се вслушва в чуждите коментари. "Опитвам се да усетя дали успяват да усетят това, което си представям, че бих желал да усетят. Не съм си поставял за цел да бъда различен, но го имам предвид".
Докато наблюдавам Камен Старчев, се питам къде в действителност са скрити настоятелността и онази показна амбициозност. И въпреки че търся повод да ги предизвикам, той с хладнокръвие посреща формите на подобно любопитство, овладява ги с усмивка. Капката камък дълбае, отново на помощ идва Овидий. Навярно именно тук е скрито разковничето за Камен Старчев и Петър Минчев, с което двамата успяват да въздействат на асиметричността, която ни заобикаля.
***
Двете работи на Камен Старчев, които вече са част от колекцията на Дарик радио:
