Столичната галерия "Райко Алексиев" представя новата изложба на Бранко Николов. Експозицията "Няма никой вкъщи" се открива в 18:30 на 25 ноември и ще остане в галерията до 7 декември. "През последните 60 години населението в селата е намаляло с 3 милиона души. Ако сегашният темп на обезлюдяване се запази, през 2060 година в България няма да има селско население. Някога богатите села днес са напълно забравени", казва за изложбата си художникът, който четири пъти е участвал в традиционния пленер на Дарик радио "Звук и цвят". Бранко Николов е роден през 1956 година в Цариброд, Сърбия. През 1983 година завършва Националната художествена академия в София, специалност Графика. Живее и твори в Ниш и София. Член е на Съюза на българските художници и на дружеството на сръбските художници ULUS. Автор на 11 индивидуални изложби, той участва и в редица колективни изложби в България, Сърбия и по света. За експозицията проф. д-р Свилен Стефанов, критик и куратор: Бранко Николов е художник, с когото е изключително интересно да се работи и общува, независимо дали го разглеждаме като стойностен съвременен график или като експериментатор в областта на инсталационните форми. Виждал съм (и дори съм откривал) негови изложби в София и в Ниш, тъй като той работи и живее и на двете места и се явява активен посредник между съвременното българско и сръбско изкуство. Настоящата му изложба е по-скоро инсталационна и работата по нея започва преди повече от три години. Проектът е едновременно социално критичен и откровено тъжен – свързан не само с опустяването на малките населени места в България, но и с цялостното им изчезване. Имайки предвид преди всичко селата около западната ни граница, Бранко Николов създава скулптурни и инсталационни форми, фотографии и видео, използвайки различни дървени части от руините на някога обитаваните от многолюдни семейства къщи. За целта той използва дървени греди, камъни, фотографира напуканите мазилки, изтръгвайки автентично художествено внушение от следите, които времето и самотата са оставили върху тях. Изложбата на Бранко Николов е свързана с темата за миграцията, която е неизменно актуална с болката, която носи. За изложбата проф. д-р Давор Дзалто, критик и куратор Играта между фактографията и художествената абстракция е една от любимите теми в творчеството на Бранко Николов. Повод за тази игра са главно текстурата и материалът на обекта. Мотивът започва с манифестация на артефакти, представени in situ и завършва с алегоричния абстрактен мотив на гнездото. Точно тази част от изложбата комбинира най-абстрактния с най-чувствителния подход на самата тема – напускане и изселване, чиято последица е фактическата празнота, оживяла с чисто художествени средства.