Валентин Стефанов завършва Сценография в Националната художествена академия при проф. Асен Стойчев (1985). Живее и твори в Париж, Франция и София, България. Представя съвместни проекти с Нина Ковачева, както и самостоятелни изложби. Валентин Стефанов печели наградата на ЮНЕСКО за промотиране на изкуствата, Париж, Франция (2002). За първи път участва в пленера "Звук и цвят" (2010).
Ти си в цвят?
Не. Това, което правя, е повече графично – черно и бяло, а цветни са емоциите. От тази гледна точка пленерът може да се каже, че е в цвят. Но работите ми се черно-бели.
А ако беше звук?
Ако бях звук, нямаше да е мълчание, въпреки че замълчах по-дълго, щеше да е ромолене, шум, може би нещо такова (в този момент - сякаш за да потвърди думите му, по стълбите зад нас отчетливо отекват стъпките на случаен минувач).
Какво е този пленер на Дарик за теб?
Емоция като най-хубавия завършек на лятото. За мен това е прекрасен спомен от срещата с някои хора, които дълго време не бях виждал, а други изобщо не познавах.
Какво те изненада за последно (на платното)?
Нищо не ме изненадва много. Всеки ден човек среща нови неща, разбира се, и аз, но чак да съм се изненадал от нещо... не мога да кажа.
Какъв мечтаеше да станеш, когато беше малък?
Винаги съм мислел, че ще стана художник и винаги съм искал да стана художник. Може би като съвсем малък ми се е запечатал един момент, когато на "Паренсов" в София – където съм роден, минаваха и режеха дърва с едни машини, които се чуваха стотици метри напред и назад. Хем ме беше много страх от тях, хем ме привличаха и може би съм искал да стана такъв – да режа дърва.
Колко струваш?
Няколко сребърника (смее се).
Кое е общото между четката и морето?
Общото между четката и морето е обектът, който можеш да изобразиш и да срещнеш и с едното, и с другото.
Кой е най-трудният ти цвят?
Няма такъв.
Какво е твоето пожелание – критика – съвет към пленера на Дарик "Звук и цвят"?
Пожеланието е догодина пак да се видим.