Стефан Божков има над 20 самостоятелни изложби в България. На международно ниво го познават в САЩ, Латвия, Чехия, Сърбия, Франция, Унгария, Словения, Испания, Япония, Белгия, Русия, Германия. През 2009-та е отличен с наградата на Столична община за ярки постижения в областта на изкуството. Стефан Божков за пети път рисува с Дарик.
Ти си в цвят?
Не лилав, в никакъв случай (смее се). Иначе мога да съм във всякакъв цвят – бял, черен...
А ако беше звук?
Пак различен щях да бъда, според настроението. Ако бях звук, можех да бъда и ария, и циганска музика, и рок.
Какво е за теб този пленер на Дарик?
Аз се чувствам много добре на този пленер. Винаги съм казвал, че преди всичко е важно да се срещна с колегите и да обменяме мисли за най-различни неща. Естествено, важен е на финала продуктът, избухнал на базата на силните преживявания, които имаме тук.
Какво те изненада за последно (на платното)?
Изненадва ме времето най-вече, прекрасно е. Заплашват ни, че щяло да вали, а ето, че някой горе се грижи на нас да ни е добре.
Кaкъв мечтаеше да станеш, когато беше малък?
Исках да бъда всичко, което ми беше интересно – и актьор, и певец, и боклукчия. Всичко съм искал да стана, но на финала се изчистват нещата.
Колко струваш?
Доста.
Кое е общото между четката и морето?
Водата – тя е общото. Четката винаги минава през вода или някаква течност, а морето е нещо, което по-скоро наблюдаваш. Въпреки че планината ми е по-интересна, морето си има своя чар и никой не може да му го отнеме.
Кой е най-трудният ти цвят?
Доста цветове може би са и трудни. Като се загледа човек в природата, вижда толкова неща, създадени от Бог, че ние сме просто едно допълнение да направим някакво впечатление от цвета и това, което ни заобикаля.
Какво е твоето пожелание – критика – съвет към пленера на Дарик "Звук и цвят"?
Моето пожелание е този пленер да не прекъсва, защото чрез него се създава една добра колекция. Нека се канят действително добри автори, както е досега, за да може колекцията на Дарик Радио да не е случайна и да бъде хубава.