Катерина Мушанова завършва Националната художествена академия, специалност Илюстрация и художествено оформление на книгата през 1985-та. От тогава работи като илюстратор и художник-график. За първи път участва в пленера "Звук и цвят" 2010.
Ти си в цвят?
Аз съм в цвят някъде между светло зелено, жълто и синьо. Бледо, много бледо.
А ако беше звук?
Ако бях звук, щях да бъда Manhattan Transfer.
Какво е за теб този пленер на Дарик?
Този пленер за мен е свързан с едно чудене – дали да направя това, което си правя въобще като художник, или да рисувам от натура това, което виждам. Май избрах да гледам наоколо и да се отдам на моите идеи, след което стана голяма каша.
Какво те изненада за последно (на платното)?
Ставам все по-добра и по-добра (смее се).
Каква мечтаеше да станеш, когато беше малка?
Имаше момент, в който исках да стана пожарникар. Иначе от малка си рисувах и нямаше шанс за друга посока.
Колко струваш?
Нищо не струвам.
Кое е общото между четката и морето?
Водата, която се стича по нея.
Кой е най-трудният ти цвят?
Най-трудният цвят е червеният. Първо - мразя го по идеологически съображения, и второ – той действително е труден, тъй като крещи, където и да го сложиш. Голяма мъка е да го укротиш.
Красотата, според теб, е:
Това е вътрешно равновесие и спокойствие, предизвикано отвън, от някакъв външен обект. То е мигновено, действително е много кратко усещането. След това става рутина, изчезва, помътнява истинската искра на красотата.
Какво е твоето пожелание – критика – съвет към пленера на Дарик "Звук и цвят"?
Моето пожелание е пленерът да бъде в Балчик.