Емануела Ковач завършва Графика в Националната художествена академия, където от 2005 година е хоноруван преподавател, а от 2009-та е редовен докторант. Носител е на отличието за графика (София) - Алианц, България (2010), наградата от Международното биенале на графиката във Варна (2009), както и награда за технически постижения от Международно графично биенале в Беларус (2009). За първи път участва в пленера на Дарик "Звук и цвят" (2010).
Ти си в цвят?
Не е ярък.
А ако беше звук?
Тишина.
Какво е за теб този пленер на Дарик?
На събития в подобен формат се чувствам ограничена откъм време, но никога не тръгвам с конкретна идея и мисъл какво трябва да направя, разчитам на емоция от конкретните място, хора и ситуация. Колеги сме и почти всички се познаваме по един или друг начин. Събрани на едно място, хората като че ли си влияят по различен начин, вероятно заради ритъма и общата ни чувствителност. И дори работите ни да са различни, в крайна сметка те имат много общи неща и си приличат.
Какво те изненада за последно (на платното)?
Аз винаги очаквам всичко и не мога да посрещна нещо като изненада. Има я онази повторяемост обаче.
Каква искаше да станеш, когато беше малка?
Художник - едно дете много лесно го казва това (смее се). Въпреки че преподавам в Академията и от мен се очаква да подготвям младите хора за тази професия, много крайно ми звучи да кажа "Аз съм художник".
Колко струваш?
Аз съм безценна (смее се).
Кое е общото между четката и морето?
Аз съм график (смее се) и освен това съм родена в планината. Т.е. морето и четката са ми далечни, но изпитвам респект към тях. Все едно искаш да се докоснеш до нещо, което ти е забранено - такова усещане имам и към двете.
Кой е най-трудният ти цвят?
Не усещам зелените цветове. Като че ли нямам отношение към зелените цветове и не нося зелени дрехи.
Красотата, според теб, е:
... навсякъде, стига да имаш очи да я видиш.
Какво е твоето пожелание – критика – съвет към пленера на Дарик "Звук и цвят"?
Младите имат най-голяма нужда да им се подаде ръка и да се събират на подобни места. Като че ли е по-добре в пленера да участват различни хора, тъй като колкото по-малко се познават, толкова по-полезни ще си бъдат.