Румен Атанасов завършва Националната художествена академия, специалност Живопис при акад. Светлин Русев (1996). Работи предимно в областта на кавалетната живопис. Има три самостоятелни изложби, като две от тях са в България - София (1996) и Плевен (1997), и една в Женева, Швейцария (2008). За пети път рисува заедно с художниците на Дарик.
Ти си в цвят?
Цветът зависи от настроението, а настроението ми е повишено. От тази гледна точка моят цвят е агресивно-интензивен. Цветът на настроението ми обаче не е задължително да го изразя и на платното. Но е синьо.
А ако беше звук?
Тишина. Като звука на вълните. Но трудно се обединяват две така различни състояния като звук и цвят.
Какво е за теб този пленер на Дарик?
Тук интересното е, че в една и съща обстановка – това го следя години наред – се срещат най-различни хора с различни индивидуалности. Точно тази еднаква обстановка предразполага тези хора всеки път да правят различни неща, които обогатяват пленера. Всеки път този пленер е различен и това се вижда от самите изложби.
Какво те изненада за последно (на платното)?
Самото ми присъствие тук за мен е приятно като изненада. Очаквана изненада. Преди да дойда, всеки път се питам какво ще нарисувам този път. Вдъхновявам се от мястото. Сега например ме провокира Шабленския фар.
Какъв искаше да станеш, когато беше малък?
От IV клас съм си казал, че трябва да стана художник. Пътят ми е дълъг и сложен и затова не бързам.
Колко струваш?
За себе си това не мога да кажа. Работите го показват.
Кое е общото между четката и морето?
Морето вдъхновява художника, а четката е следствието и инструментът.
Кой е най-трудният ти цвят?
Според мен няма труден цвят, а по-скоро трудност при изразяване на дадено настроение в определен цвят.
Красотата, според теб, е:
Тя е навсякъде и най-вече вътре в нас.
Какво е твоето пожелание – критика – съвет към пленера на Дарик "Звук и цвят"?
Пожеланието ми към организаторите е пленерът да не спира.