Димитър Петров е завършил Стенопис в Националната художествена академия. Картините му са притежание на частни колекции в България, Германия, Гърция, Швейцария, Италия и Япония. Участва за първи път в пленера на Дарик "Звук и цвят".
Ти си в цвят?
Небесен. Небесният цвят има възможността да доминира в една палитра от перлено черно до искрящо бяло. Любим ми е, той е многопластов, не е определен, а непрекъснато се променя.
А ако беше звук?
Тогава щях да бъда звук камбанен (смее се).
Какво е за теб този пленер на Дарик?
Харесват ми атмосферата и морето по това време на сезона, а връзката с пленера завършва това усещане. През есента всичко е по-различно, всичко се променя, колоритът е различен - със спокойствие, лекота и безвремие, което е много важно като усещане.
Какво те изненада за последно (на платното)?
Изненада ме министър Вежди Рашидов, който вчера дойде на откриването на изложбата с работите от пленера, не очаквах. Това може да се тълкува като знак за колегиалност и приятелство едновременно.
Какъв искаше да станеш, когато беше малък?
Винаги съм рисувал и винаги съм искал да стана художник. Макар че в тежките условия, в които живеем, човек се чуди това докога ще продължава.
Колко струваш?
Достатъчно – цена, която отговаря на качеството.
Кое е общото между четката и морето?
Може би общото между тях е внушението, силата да внушаваш. Морето е много силно като усещане, четката също. Има картини, които буквално те разтърсват и въздействат емоционално. Именно това е силата.
Кой е най-трудният ти цвят?
Най-труден ми е неопределеният цвят, който е неопределен тон в пространството. Идеята за този цвят винаги е по-добра от това, което всъщност ти се случва върху платното.
Красотата, според теб, е:
Спонтанна. Красотата е откровена и естествена.
Какво е твоето пожелание – критика – съвет към пленера на Дарик "Звук и цвят"?
Моето пожелание към организаторите е да се обвързват с хора, които следят художествения процес в България и да ги привличат. Има млади художници, които биха обогатили пленера.