Явора Петрова за шести път участва в пленера на Дарик "Звук и цвят", който всяка година се провежда край морето в края на септември. Казва, че лесно рисува море, но и до днес не спира да изненадва себе си на платното. Преди да открие финалната изложба с творбите, създадени на 11-ия пленер "Звук и цвят" 2010, Явора отговори на въпросника за пленеристи. Ти си в цвят? Аз съм в гамата на синьото и умбра с бяло. Едно от любимите ми съчетания. А ако беше звук? Звук е едно, музика е друго, нота е друго. Ако е само звук, ще ми се това да е или звукът на цигулка, или на обой. За шести път участваш в пленера на Дарик "Звук и цвят". Усещането ти за този пленер какво е? Не мога да се върна шест пъти назад и да кажа какво беше на първия пленер, какво беше на втория и т.н. Мисля, че веднъж направих такава ретроспекция, за което благодаря на Дарик радио. Аз защитавам своето присъствие с работите си. Например в сравнение с 2008-ма, тогава исках да бъда сама, повече се изолирах. Тази 2010 година е пикът на богатството – богатство на усещания, нюанси и контакти. Какво те изненада за последно (на платното)? Току-що ме изненада даже, преди около два часа, когато приключих с акварелите. Бях толкова щастлива, дори се обадих на майка ми, за да й кажа. Изненада ме лекотата, с която го направих. Беше толкова леко и толкова лично, изненадах се. Каква искаше да станеш, когато беше малко дете? Исках да стана циркаджийка или нещо, свързано с танци и музика. След това талантите, които човек носи в себе си, се канализираха в едно. Така смятам, че трябва – да не се разпилява човек. Колко струваш? Аз мисля, че струвам много. Кое е общото между четката и морето? За мен те са едно, те се сливат, обичам ги и двете. Лесно рисувам море. Нещо, което не искам да рисувам, аз не го рисувам. Обожавам морето и то се излива в четката. Кой е най-трудният ти цвят? Нямам труден цвят. Красотата, според теб, е: При всички случаи тя е примиряване на двете крайности, примиряване на противоположности. Тя винаги е дуализъм – примиряване в една точка на две противоположности. Какво е твоето пожелание – критика – съвет към пленера на Дарик "Звук и цвят"? Нямам пожелание, нямам критика и похвала – една благодарност имам. Всичко тук се случва много естествено и с мярка, благодаря. Чувствам ги приятели, затова се чувствам добре и рисувам добре. Затова всичко е така леко.