Пленер "Звук и Цвят", София, бул. Дондуков 82, Дарик радио

Моника Попова е звук и цвят

Моника Попова винаги е знаела, че е родена за художник. Но след като завършва Керамика в Националната художествена академия, започва да се вълнува и от Древен Египет. Днес тя е преподавател в Нов български университет. Моника Попова, която за първи път участва в пленера на Дарик "Звук и цвят", често рисува на плажа. Последното е предпоставка тя първа от участниците в пленера да отговори на следващите общи за всички въпроси. За този разговор се срещаме на обичайното място.

 

Ти си в цвят?

Въпросът за цвета ме затруднява, но по принцип рисувам много в черно. Този цвят донякъде ме успокоява.

Черното има ли нещо общо с графиката, която правиш?

Аз правя живопис, но графиката е живописна. Това е добър въпрос, защото аз в никакъв случай не съм живописна, а черното и бялото са водещи в графиката. Определено съм рисунъчна и графична, цвят малко употребявам в работите си. Черното ми служи, за да извадя бялото.

 

А ако беше звук?

Болезнен, по принцип в мен има нещо от героите на Достоевски, макар че е банално да се рисува с болка. Това че съм на морето, ми действа коренно различно, в съвсем друга трансформация попадам. Не е моята среда, за да рисувам, но пък е съвсем различна.

 

Този пленер на Дарик за теб какво е?

Трансформация. Учила съм Египтология и оттам знам, че когато човек преминава от едно състояние в друго, от едно пространство в друго, преминава по вода. Ладията се движи и върху ладията се озоваваш в отвъдното и пак се връщаш обратно. Това е и движението на слънцето, което залязва и изгрява посредством водата. Водата като символ и морето в този случай е трансформация.

 

Какво те изненада за последно (на платното)?

Тъй като тези дни бях почти сама и малко общувах с колегите – това донякъде си го поисках, си подредих мислите и си дадох равносметки. Това пак е част от магията на морето, тя де докарва до това състояние – хем те хармонизира, хем те успокоява и същевременно подрежда главата ти.

 

Каква искаше да станеш, когато беше малко дете?

Винаги съм знаела, че това ще правя, макар че моите родители са химици и накрая буквално избягах, за да уча рисуване. Вкъщи беше нещо като мръсна дума човек да пожелае да рисува. Не съм предполагала, че ще бъда и египтолог.

 

Колко струваш?

Или нищо не струвам, или струвам много. Имам една много добра приятелка, която ми казва: "Дъно, Моника, не разбра ли, че няма".

 

Кое е общото между четката и морето?

Хоризонтът сигурно. Сега пак се сещам за Древен Египет, където най-трудно преодолимото е хоризонтът. Даже в гробниците е имало една зала за преодоляване на хоризонта, това е най-тежката точка – там, където слънцето залязва и слънцето се ражда.

 

Кой е най-трудният ти цвят?

Жълтият. Хубав въпрос - защото е много суров.

 

Твоето пожелание – критика – съвет към пленера на Дарик "Звук и цвят":

Тук се чувствам много спокойна, а трудно някой някъде може да ми създаде такъв уют. Аз самата трудно си го създавам, но тук всички направиха всичко възможно, за да се отпусна. Единствено като пожелание е следващият път Румен (Атанасов) да ми даде по-големи рамки и платна.

 

 

Сподели
Сподели
Please reload