top of page

"Паралелни светове" изложба на Стилияна Узунова


Изложбата на Стилияна Узунова в Галерия „Българи“ представя младата художничка с търсенията ѝ през последните години. Не случайно тя е подбрана по този начин. Експозицията потвърждава познатата истина, че пътят на изкуството е труден и дълъг и до успеха стигат не само талантливите, а тези, които са своеобразна мембрана на времето, в което живеем, усещат го със сетивата си, прекарват го през мрежата на спомените и съпоставяйки ги с тях го преосмислят в драматизма на вечния и неизбежен диалог на „преди“ и „днес“ с визията за „отвъд“.




Картините в изложбата на Стилияна Узунова предлагат точно такъв дълбок наратив, подкрепен чрез умело композирани, разновременни и разно - пространствени епизоди, чрез “машината на времето“ т.е. прекрачвайки времена и светове.Те са многослойни като смисъл и варират в разширената рамка от абстрактна до фигуративна живопис.Тази сложна семантична и композиционна структура е подкрепена и от избора на техниката: от акрил, пастел, маслени бои и въглен до принт. Така художничката конкретизира разказа, влизайки в рисунъчен детайл и едновременно с това, чрез ефекта на цветните петна с въздействието на акварелни разливки, завоалира изплуващите като през мъгла отрязъци от реалността.

Бях решила първоначално да представя изкуството ѝ под задлавие „Реещият се човек“, но правейки подбора на картините, реших, че това заглавие е едностранчиво и извън наратива в работите ѝ, представящ драматизма на паралелните два свята, в които се движи съществуването ни и по-специално неговия смисъл днес: сблъсъкът между спомените на безметежното детство и безкрайно цъкащите таймери на времето, тези, които не можеш да занулиш.


Има ли пресечна точка между тези два свята, се пита Стилияна Узунова и продължава с въпросите.


След като нишките на Ариадна не са спасителни, кои са пътеводните днес в съвременния информационен лабиринт?


Таймерът на времето отчита твоя бяг и ти си безпомощен да го спреш със завръщане в детските спомени, за художничката свързани с рилската планина и нейната тишина.


Тогава?....


Силата на наратива в платната на Стилияна Узунова не е само в изваждането на противоречията, пред които сме изправени днес, или във въпроса кое е това, което ни прави щастливи сега, а в нейният чувствен, личен, провокативен прочит на предизвикателствата.Тези, които тя възприема буквално с порите си и опита ѝ да ги изведе извън конкретността и злободневността.И всичко това би останало само в рамките на екзистенциалните въпроси, които не само Стилияна Узунова си задава, ако те не бяха подкрепени от оригиналния ѝ пластичен стил: от композиционните ѝ решения да използва птичата перспектива, познат още от Средновековието похват, който дава възможност да наблюдаваш света отгоре и да вкючиш разновременни и разнопространсвени епизоди, плод на неподвластния на контрол поток на подсъзнанието. Тези особенности определено обогатяват смисловата канава на картината, към която тя прибавя и още нещо, бих го определила като неин патент: сведените до минимум като размер човешки фигури, реещи се на хоризонта, провиснали на информационните нишки-кабели, падащи от високи блокове, катерещи се по стълбата, прекъсваща в нищото, както и човечета, които стъпили на земята оставят прекомерно дълги сенки. За тях в едно интервю от 2021г. художничката споделя:

„Фигурите в моите композиции са метафора на мислите, стремежите, разочарованията, слабостите и всичко, което ме вълнува. Има едни хора, които искат да спасят други хора - има едни смисли, които могат да освободят други мисли, чувства и действия.

Малките човечета (както ги наричам), които разрушават оковите на времето, или просто го наблюдават, са нашите ценности и откровени желания. А тичащите хора на пътеките сме ние, в „матрицата“.


Днес, гонейки един уж по-добър живот, тичаме уморени, копнеейки за нашите места, там където сме били или искаме да бъдем.


В платната ми има и трети фигури, които просто седят или гледат, или правят нещо свързано с бита. Появиха се в картините ми преди двайсетина години, без лица, забулени с дълги тоги. Но съвсем скоро разбрах, че това са моите светии, хората на вярата. Те носят в себе си доброто, спокойствието и мира. (Из интервю на Проф.Галина Лардева със Стилияна Узунова)“


Чрез тези нейни художествени похвати и различни епизоди - метафори, включени в картините, Стилияна Узунова изгражда своя запомняща се пластична стилистика между отворено  и затворено пространство, абстрактна и фигуративна живопис, изпълнена с многослойни смисли и послания, вариращи между случващото се „сега“ и „отвъд“ него.В този смисъл тя продължава дългия път в изкуството си и чрез тази изложба като доказва, че пресечната точка между паралелните светове, в които съществуваме може да бъде постигната и загърбена чрез безпределните възможности на творческите търсения, защото поне засега все още не е намерен начин таймерът на времето да бъде спрян.


Аксиния Джурова

bottom of page