Градската среда – нова магика
По повод изложбата на Слав Недев в Галерия „Българи“
Градските пейзажи, които са завладели в последните години художника Слав Недев ми напомнят, че изкуството освен страст е и дисциплина. Възглед, който докрая прокара в творчеството си и на скоро отишлия си, откроил се с яркия си и неподражаем стил, Димитър Буюклийски – Мичи. Изложените в Галерия „Българи“ картини на Слав Недев включват циклите „Пост-урбанистична визия“ и „Отношения“, и творби като „Музей“, „Четяща“, „Левитация“, „На ръба“, „Скок“, „Син град“, „Вятърът вееше“ и др., правени между 2007–2024 г.
Спомням си ранните платна на художника, които поразяваха с полупразните обезлюдени пространства и неопределени екстериори. В тях ако се появеше човешка фигура тя бе деперсонализирана, представена като силует, а природата или липсваше, или ако бе включена в композициите бе култивирана и в дисонанс с хладните, замръзнали архитектурни обекти. На лаконичните композиции съответстваше и прецизен колорит, отговарящ на определената меланхоличност в картините му изискващи съзерцателност и размисъл.
Още нещо много характерно за Слав Недев, и развито в следващите години бе алиенацията, която при налагащата се тишина в картините му естествено поставяше въпроса за търсенето на спокойствие извън хаоса на реалността. Именно тази специфична за живописта му среда ми напомни изкуството на италианския функционализъм и рационализъм между двете световни войни и по-специално на групата архитекти от 30-те години, обединени около движението „Гупа 7“ и MIAR, привърженици на функционалната архитектура извън маниерния декоративизъм на късния сецесион с неговия най-ярък представител Анджело Мадзони (авторът на гарата в Сиена).
Бих вписала самотната у нас, но актуална и модерна за Европа, урбанистична живопис на Слав Недев в налагащата се в началото на ХХI в. тенденция в изкуството, представена също и от полската художничка Мая Кеснер. Изкуството на Слав Недев обаче се вписва в нея преди всичко чрез отношението към отказа му от реалната архитектурна среда, т. е. от нейния мимезис, и от опита в унисон с дигиталните иновации да се вникне преди всичко във вътрешния ѝ образ и дух. Не случайно сградите в картините му от последните години като че ли са опразнени от живи обекти, поради тяхното имперсонално, силуетно представяне. В този смисъл пространствата изглеждат необитаеми, действителността в тях иреална, времето спряло, очаквайки появата на загубения в него човек и хуманност.
Странна, но завладяваща изложба, симптоматична за човешката трансформация. Изложба говореща освен с изящния и рафиниран живописен език, с елементи на неокласика, но и с посланията, които стоят зад нея. Изложба зад привидната тишина и спокойствие на която е скрит заряд на тревожност и провокативност. Всъщност навременната и оригинална живопис на Слав Недев е своеобразен размисъл върху новата магика на променящата се градска среда и нейните обитатели.
Текст: Аксиния Джурова
16.12.2024 г.
Comments