Стефан Божков
По „Трамвай” от Георги Борисов, туш, акрил, хартия, 70 х 50

Stefan-Bojkov-1.jpg
Смъртта видях. Седеше най-открая
на първата седалка на трамвая.
И бе от плът – и кръв дори, макар че
се олюляваше като глухарче.
Бе с черни очила... Но забелязах,
че гледаше към мене, като слязох.
Изтичах и от предната врата
отново се качих. Разбра ме тя.
Извърна се и спря очи пред мене –
по-нежни и зелени от бадеми,
но още неоткъснати от клона
и от ръката дълга на закона.
Облегна се назад и най-невинно
полуразтвори якето си зимно…
По пладне бе – и някъде към края
на лятото, но беше ад в трамвая.
Не смеех да помръдна, сякаш гол
заключен бях в подпален склад за сол
или в хамбар със жито до тавана,
когато тя от мястото си стана.
„Задушница е утре“ – проговори...
Залитна – и вратата се отвори.
Бе с хладна от възбудата уста.
Отвън струеше чиста пустота.
И вятър слабините ми облиза,
когато тя с целувка ме прониза.
Какво, че бяха зъбите й гнили –
аз повече да дишам нямах сили.
„На тази възраст, Господи“ – си казах.
Платих и от трамвая с нея слязох.
Отиваше до гробищата той.
Там правеше обратен ляв завой,
товареше гробарите – и с грохот
отпрашваше, разбит от смърт и похот.