Стефан Божков
По „Това съм аз” от Елин Рахнев, рисунка, 70 х 50

Stefan-Bojkov.jpg
Това съм аз. Накърмен с белоцветни вишни. Пея. Скучен съм. 
Пльоснал съм се върху поезията.
Забравил съм се върху
поезията.
Тялото ми се е протъркало в магданоза,
в люляците, 
в месечините.
Няма да се случи нищо повече.
Това съм аз – 
старче със сълзи като футболни топки. Аутист в аутиста. 
Съм. Напълнил ветровете със стомашния си сок.
И пея.

Само една запетая ме разделя от останалия свят.
Останалият свят е нищо.
Той не ми принадлежи.